ЕСТЕСТВЕНИ ПОДСЛАДИТЕЛИ

Фруктоза              Бялата захар определено е едно от веществата, които са донесли, водят и ще водят да най-големи вреди върху здравето. Въпреки това хората трудно се отказват от сладките храни, а за голяма част от тях апетита за сладко е като наркомания. Има си логично обяснение за това, но то е обект на друга статия. Алтернативата изглежда лесна- заменяме захарта с т.н. подсладители. Заместителите на захарта биват два вида- изкуствени и естествени. Който и изкуствен подсладител да вземем, не го препоръчвам, най-малкото защото е химически продукт, а за голяма част от тях има проучвания и наблюдения, които ги свързват с вреди върху здравето и пряка причина за доста болести при редовен и дълготраен прием.
                 Как стоят нещата при т.н. ЕСТЕСТВЕНИ ПОДСЛАДИТЕЛИ- т.е. такива, получени от естесвени източници.

  1. ФРУКТОЗА: Т.н. плодова захар. Тя е монозахарид, който човек приема и в натурален вид- чрез плодове (до 4-8 %) и мед (до 37%). В организма се метаболизира само в черния дроб до гликоген и по-малко спрямо глюкозата до мазнини. Не се изискава инсулин за усвояването и което я прави подходяща при хиперинсулинемия. Повлиява добре чревната флора. Почти два пъти по-сладка от захарта, което позволява да се използва в по-малки количества и така да се намали общия енергоприем. За съжаление обаче, основното количество фруктоза, което съвременния човек приема е от тн. глюкозо-фруктозен сироп(ГФС). В сладкишите обикновенно този сироп съдържа 42 % фруктоза, а в сладките напитки- до 55 %. Нормално се смята, че до 30-50 грама/дн. приети под натурална форма, фруктозата не стимулира инсулиновата секреция, но намалява нивата на циркулиращия лептин(хормона на засищането)- т.е. увеличава апетита.... и съответно похапването. В по-големи количества, преработването и в черния дроб за енергия се затруднява и се образуват триглицериди(мазнини подхранващи мастните депа) особено при ниска физическа активност. Повишените мазнини в кръвта обаче от своя страна водят до инсулинова резистентност и увеличен сърдечно-съдов риск. В един плод- ябълка например има около 5-6 гр. фруктоза, а чаша безалкохолно 30-40 гр. Все пак в ябълката(и плодовете като цяло) има и фибри, което забавя постъпването на фруктозата в организма, а в безалкохолното, както и във фрешофете- няма. ГФС има и в сладка, натурални сокове, детски сокчета, бисквити, сосове, кетчуп и много други храни, за които дори не предполагате, поради което се налага да четете етикетите.

 

Стевия 2. КСИЛИТОЛ: Името произлиза от древногръцки и означава „дърво“ с наствката „itol” за обозначаване на захарен алкохол. Той е с натурален произход, срещащ се в дървесината, кочаните от царевица, както и в много въглехидратни храни- плодове, зеленчуци, овес, гъби и др. Промишлено се добива и от ферментация на гъбички и дрожди. На вкус е сладък колкото захарта, но с по- малко енергийно съдържание- близо 63% спрямо нея. Гликемичният му индекс е 7, като този на глюкозата е приет за 100. Извлича се по естествен начин и не се преработва химически. За сега се използва основно в дъвки, понеже не ферментира в устната кухина, дори се смята, че профилактира кариеса на зъбите. При много големи количества може да доведе до диария, газове и подуване на корема. Като хранителна добавка е номериран с Е 967.

3. СОРБИТОЛ: Захарен алкохол, получен чрез редукция на глюкозата. В природата се среща в ябълките, крушите, прасковите и сините сливи. Промишлено се добива от царевица. Негов изомер е друг алкохол- МАНИТОЛ. В организма се метаболизира до фруктоза, чрез специален ензим. Енергийното му съдържание е малко над 50% спрямо захарта (2,2 ккал срещу 4) а сладоста му е близо 60 % от нейната. Ферментира от бактериите в организма вкл.в устата- т.е може да доведе до кариеси. Използва се в хранителната промишленост освен като подсладител още и като овлажнител и стабилизатор. В медицината- като лаксатив, тъй като в по-големи дози (над 20-25 гр.) предизвиква диария и метеоризъм. Като хранителна добавка е номериран с Е 420.

4. СТЕВИЯ: Това е род многогодишни растения от семейство Сложноцветни с над 240 билки и храсти от Централна и Южна Америка. Един вид – sweetlief (сладко листо) е най-известното и разпространено сред тях растение поради по-сладкия вкус на листата му. Действието върху вкусовите рецептори е по- бавно и по-продължително спрямо захарта, но 300 пъти по-силно. В някои случаи дори може да има горчив или остатъчен вкус. Проучванията до момента не показват вредни действия, напротив- по-скоро подобрява хипертонията, захарния диабет и инсулиновата резистентност. Устойчива е на висока температура и не ферментира т.е не предизвиква кариес.

Кокосова захар

   ДРУГИ: мед. кленов сироп, сироп от агаве, тръстикова захар, кокосова захар и т.н. Всички те съдържат захароза- т.е. различно съотношение между фруктоза и глюкоза, но в комбинация с витамини и някои минерали. Но въпреки всичко калоража е голям и хора, които са с наднормено тегло, захарен диабет и/или затлъстяване трябва да внимават с количествата им. 

  • Кленов сироп: на 100 гр. 260 ккал., 87 г. въглехидрати-80 гр. захари, ГИ(гликемичен индекс) 55

 

  • Сироп от агаве: на 100 гр. 310 ккал., 76 гр. въглехидрати от които 68 гр. захари. ГИ(гликемичен индекс) 30

 

  • Тръстикова захар: на 100 гр. 388 ккал., 97 гр. въглехидрати- 97 гр. захари, ГИ(гликемичен индекс) 55

 

  • Кокосова захар: на 100 гр. 375 ккал., 100 гр. въглехидрати от които 75 гр. захари, ГИ(гликемичен индекс) 35


          Всички те са по-добър избор от бялата рафинирана захар, но в малки количества разбира се. В храните и особено дъвките гледайте да няма аспартам а да бъдат с ксилитол. Глюкозо-фруктозният сироп го избягвайте категорично.
          Моят съвет е да се опитате да избягвате въобще подслаждането, но ако все пак държите- използвайте стевия, а ако не ви допада вкуса- кокосова или тръстикова захар (но яжте мъничко :) ....