ИЗКУСТВЕНИ ПОДСЛАДИТЕЛИ

 

Аспартам                Изкуствените подсладители (ИП) имат много ниска калорийна стойност и не се използват като източник на енергия от организма. Не предизвикват инсулинен отговор след приемът им. Това им качество се използва съответно от хора, които трябва да бъдат на хранене с по-нисък енергиен прием (затлъстяване, захарен диабет и др.). Дали обаче са полезни за здравето щом са от полза за отслабването?

           Аспартам: Един от най-често използваните до скоро ИП. Около 180-200 пъти по сладък от захарта. С енергийно съдържание 4 ккал. на 1 грам. Открит през 1965 год, вкаран в употреба през 1974 г. а през 1995 год. Агенцията по храните на САЩ представя доклад с над 90 странични ефекта на аспартама. Най- честите от тях са отпадналост, главоболие и замаяност, гадене и повръщане, диария, коремни болки, промяна в зрението, проблеми в паметта и др. Смята се, че може да отключи мозъчни тумори, Алцхаймер, епилепсия, болест на Паркинсон, МС(мултиплена склероза) и др. болести на нервната система, както и лимфом или хронична умора. Съставен е от фенилаланин и аспаргинова к-на, като се разпада при термична обработка, за това е основно добавен в храни, които не се готвят и то предимно течности. Европейският код на аспартама, като хранителна добавка е Е951. Познат е и като NutraSweet, а в България производителите са длъжни да отбележат на опаковката „съдържа източник на фенилаланин“.

           Захарин: Открит е в края на 19 век. Съдържа бензоичен сулфимид. 300 до 400 пъти по сладък от захарта, но е с 0 калории. През 70 те години излезна проучване, че захаринът предизвиква рак на половите органи при плъхове, поради което беше създаден аспартама(като уж по-безвреден). По- късно са проведени над 30 допълнителни проучвания, които не подвърдиха първото, а и се установи, че дозите които са приемали плъховете са били значително по-високи от нормалните. Термично устойчив е, слабо разтворим във вода и не се усвоява от организма. Използва се в сладоледи, бонбони и др. Счита се за безопасен в доза до 0.2 гр. дневно. Европейският код на захарина като хранителна добавка е Е954

        Сукралоза: Получена е от истинската захар, чрез химични методи, като се е получило сиединение, което е 600 пъти по-сладко, но е по-ниско калорично. Изследванията направени с нея не са показали до момента вредни ефекти, но все пак се смята, че не е напълно проучена, а факта, че е изкуствено създадена и химически е по-близо до хлороводородните съединения(като пестицидите), отколкото до „натуралната“ захар е поставя в графата на изкуствените подсладители. Търговското и име е Splenda, а Европейският код на сукралозата като хранителна добавка е Е955.

         Цикламат: Има два вида цикламат- натриев и калциев(с цикламатна киселина). Синтезиран 1937 год.30 до 50 пъти по-сладък от захарта, без калории. Обикновенно е използван в комбинация със захарин, като тази комбинация при проучване е показала увеличение на ракови заболявания при плъхове. Поради това от 1970 год. е забранен в САЩ, но в други страни, вкл. България е позволен!!! Абсолютно недопустима е употребата му от бременни жени и деца, както и от бъбречно болни. Европейският код на цикламата като хранителна добавка е Е952.

              Ацесулфам: Използва се под формата на калиев ацесулфам. 200 пъти по сладък от захарта. Добре се разтваря във вода, но слабо в алкохол. Открит в Германия през 1967 год. Има горчив и лек метален привкус, поради което се комбинира с аспартам. не се метаболизира в човешкия организъм и се извежда от него чрез бъбреците. Не води до появата на кариес. Преди време се е смятало, че редовната консумация на продукти, съдържащи Е 950, води до развитието на рак, но лабораторни изследвания не потвърждават тези твърдения. Калиевият ацесулфам се приема за безопасно вещество, разрешено е за употреба във всички страни по света самостоятелно или в комбинация с други подсладители. Европейският код на калиевият ацесулфам като хранителна добавка е Е950.

 

                                                                            Изкуствените подсладители и чревния отговор към глюкоза

Риск за диабет          Честият прием на изкуствени подсладители, които се използват в диетичните храни и напитки, променя чревния отговор към глюкоза (абсорбция, гликемичен отговор и отговор към глюкозо-подобния пептид-1 – GLP-1) и може да доведе до предиспозиция към захарен диабет тип 2 (ДТ2), показаха резултатите от първото проучване в тази област при здрави доброволци, представено на годишния конгрес на European Association for the Study of Diabetes (EASD) (1)
           При опитни животни е установено, че острата експозиция на изкуствени подсладители активира чревни рецептори, които регулират освобождаването на глюкозо-зависимия инсулинотропен полипептид (GIP) от проксималните К-клетки, както и на GLP-1 и GLP-2 от по-дисталните L-клетки.
          Също така, изкуствените подсладители увеличават функцията на натриево-зависимия глюкозен ко-транспортер-1 (SGLT-1) за засилване на абсорбцията на глюкоза и увеличаване на прандиалната гликемия.
           В проучването са използвани комбинация от изкуствени подсладители (sucralose 92 mg плюс acesulfame-K 52 mg – дози, които се съдържат в около 1.5 л диетични безалкохолни напитки дневно).
           След период на двуседмичен прием на изкуствени подсладители е установено сигнификантно повишена (с 23%) глюкозна абсорбция на 90-120 минути след старта на глюкозната консумация. Отчетено е сигнификантно намаление с 34% на GLP-1 отговора, в сравнение с плацебо (p<0.05), което вероятно отразява намалена експозиция на глюкоза на дистално разположените L-клетки. По отношение на GLP-2, GIP и инсулиновият отговор не са установени съществени разлики.
            Хранителните добавки с изкуствени подсладители засилват абсорбцията на глюкоза, гликемичния отговор на ентерална глюкоза и намаляват GLP-1 отговора, тъй като те могат да ограничат количеството глюкоза, което достига до L-клетките на дисталните отдели на чревния тракт и по този начин да намаляват освобождаването на GLP-1.

В заключение: Рискът за диабет тип 2 е сходен при прием на безалкохолни напитки с изкуствени подсладители и такива, подсладени със захар, дори след корекция на резултатите според енергийното съдържание, е заключението на авторите.


Използван източник: 1. Young R., Isaac N., Schober G. et al. Impact of artificial sweeteners on glycaemic control in healthy humans European Association for the Study of Diabetes (EASD) 2016 Annual Meeting. September 2017, Lisbon, Portugal www.easd.org/virtualmeeting/home.html#!resources/impact-of-artificial-sweeteners-on-glycaemic-control-in-healthy-humans.