ИНТУИТИВНО ХРАНЕНЕ

През 2005 година Йънг Стивън Хоукс, професор по здравни грижи в университета „Бригъм“ въвежда подхода на интуитивното хранене. Проведени са над 40 научни изследвания доказващи ползата от този начин на хранене.
Това е подход, при който не се казва какво, колко и кога да ядем. Избягва се всяка форма на външно наложен контрол, класифициран като диета и без следене на калории и ежедневно теглене на кантари.
Ефективен е особено при нарушен контрол на хранене, емоционално хранене и безконтролно преяждане. Идеята е да се научат индивидите да познават храната и нуждите на собствените си тела. Лицата се научават да се доверяват на способността си да удовлетворяват собствените си нужди, да бъдат в състояние да правят разлика между физически и емоционални усещания, както и да развиват собствен опит с промените в тялото си, справяйки се с нарушеното си хранене.
От хората се иска да се доверят на себе си и връзката с тялото си, за да се постигне естесвен баланс между тяло, хранене и разум.
Диетите са основния ключ за влизане в дадено хранително нарушение. Непрекъснатото влизане от диета в диета, заливащата ни отвсякъде информация/дезинформация за храна, която е вредна, заплашва или разболява, объркват тялото и разума ни и допринасят за растящата като цяло хранителна фобия. Диетоиндустрията създава маса от объркани и разтревожени хора, които губят връзката с нормалното, правилно и здравословно хранене. „Комерсиалният облак“ замъглява мисленето ни и не осъзнаваме очевидното: ако всички тези диети и методи за отслабване помагаха наистина, то реално не би трябвало да има хора с наднормено тегло и затлъстяване. Вместо това, обратно, броят им расте поголовно.
Диетите не са начин да се справим с проблемите в теглото си, дори напротив- те са в основата на покачващото се с годините тегло. Основният проблем е, че при диета не се ръководим от нуждите на тялото си, не го слушаме и не следваме сигналите му за глад, ситост нужди и неудовлетвореност, а се ръководим от външни фактори, правила, графици забрани.
Докато човек спазва диета, подсъзнателно се бунтува и ще иска да се храни повече. Този акт на бунтуване може да Ви изкара извън контрол. Вътрешната борба срещу храната в ръцете Ви може да отприщи „хранителен бунт“, който с времето нараства и поддържа чувството за загуба на контрол и убеждението, че нямате воля и сте се провалили за сетен път. В крайна сметка човек потъва в чувството на срам и съмнение в себе си.
При интуитивното хранене няма вътрешен бунт, защото човек е единствено сам отговорен за храненето си. Консумирате каквото и когато пожелаете(но не колкото си желаете ). Практикуващите този подход отстояват мнението, че тялото ни инстинктивно знае от какво има нужда и нашата работа е да не му се месим и да го слушаме, когато ни казва какво и кога да му даваме за храна.


ПРИНЦИПИ НА ИНТУИТИВНОТО ХРАНЕНЕ

1. Забравяне за диетите. 

Всичко, което Ви обещава бързо и лесно отслабване и фалшиви надежди трябва да го изхвърлите. Така намалявате чувството си за провал.

2. Познавайте глада си.

Дръжте тялото си нахранено в противен случай ще предизвикате пристъпи на преяждане. Стигнете ли до момент на силен глад, всички намерения за умерено и съзнателно хранене са мимолетни и без значени. Много вероятно е да се прекали с храната. За целта е важно да познаваме първите сигнали за глад от тялото ни.

3. Станете приятели с храната.

Спрете борбата с храната. Безусловно си разрешете храненето. Ако Ви кажат, че не можете или не трябва да ядете определени храни, това може да доведе до силни чувства на лишения и последващ некотролируем глад с епизоди на преяждане и непреодолимо чувство за вина, срам и дискомфорт.

4. Отстанете „хранителната полиция“.

Отстранете всички мисли в главата, които казват, че сте „добър“ когато се храните под 1000 кал или сте „лош“ , защото сте изяли едно парче торта. Това са мисли на „хранителната полиция“, която се е настанила дълбоко в психиката Ви и оттам издава обвинителни актове и присъди.

5. Познавайте сигналите за ситост.

Опознайте знаците, които Ви казват, че вече не сте гладен. Правете паузи по време на хранене и си задавайте въпроси, като:
                     
  • Вкусна ли е храната?
  • Гладен ли съм още?
  • Дали не съм заситен вече?
  • Тялото ми има ли нужда от още храна или ям заради вкуса и емоциите?

6. Търсете удоволствието

Насърчавайте удоволствието, като една от целите на здравословния начин на живот. В стремежа да сме слаби и „здрави“ често пренебрегваме един от даровете на съществуването- удоволствие и удовлетвореност от храненто. Това се получава, когато ядете това което искате в обстановка която Ви харесва. Когато сте удовлетворени е по-лесно да бъдете и по-сдържани в храненето си.

7. Отделете емоциите от храната.

Опитайте се да не използването храната като метод за успокояване, за отвличане на внимание или за решаване на проблеми. Храната осигурява временен комфорт или отвличане на вниманието от болката, но със сигурност не решава проблемите Ви. Засиленото хранене заради емоционален глад само ще Ви накара да се чувствате по-зле в дългосрочен период от време. 

8. Уважавайте и приемете тялото си.

С гените си е трудно да се борите. Бъдете реалисти не критикувайте прекомерно тялото си. Ако сте едри по рождение, никога няма да станете дребни.

9. Движете се. 

Бъдете физически активни ежедневно. Почувствайте разликата в тялото си и радостта от движението, без да мислите за изгорените калории. Зареждайте се с енергия чрез движение. Дори две разходки по 30 мин. Дневно са достатъчни, за да усетите разликата.

10. Подбирайте храните си.

Избирайте храни, които са не само здравословни, но и вкусни, икоито Ви карат да се чувствате добре. Не е необходимо да ядете само „перфектни“ храни за да сте здрави.

Не целете съвършенно хранен за период от време, а се старайте гъвкав начин на хранене за цял живот. Не трупате килограми от или две хранения. От значение какво ядем последователно във времето.

Помнете - не сте съвършенни! :)

Използвани са материали от списание „МЕДПОСТ“ брой 25/2017