СТРЕС И ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ АПЕТИТА

Стимули, които се оценяват от човек, като значими, дори да не са реална заплаха за него, активират стресови реакции в организма. Стресът днес е ежедневен и то не толкова физическият, колкото психологичният, свързан основно със социалните ни взаимоотношения.
Върху организма, стресът има два вида негативни ефекти:
- Преки ефекти върху здравето, изразяващи се в заболявания на почти всички органи и системи
- Непреки: свързани с промяна на поведението, включително и на хранителното поведение и навици. Най- общо казано при стрес хората променят вида и количеството на консумираната храна, като това зависи от пол, тегло и хранителен модел.

В основата на тези ефекти стои хипоталамо-хипофизо-надбъбречната (ХХН) ос и хормоните, които се отделят от тези органи: глюкокортикостероиди (ГКС), адренокортикотропен хормон (АКТХ), кортикотропин рилийзин хормон (КРХ) и редица други, които освен всичко останало участват и в контрола на апетита и емоциите.
Невротрансмитери (вещества, които се отделеят, като сигнали в нервната система), които участват в регулацията на хранителният прием са серотонин, норадреналин и допамин. Стресът променя нивата на серотонина в предната част на хипоталамусът е свързно с подтискане на апетита, докато секретирането на допамин и норадреналин на същото място обратно- стимулира апетита. Интересното е, че тези два медиатора, отделени в друга част на хипоталамуса- латералната, действат по различен начин- като подтискат апетита.
Периферните хормони (лептин, инсулин, ГКС и др.)могат да променят съответно нивата на централните невротрансмитери.
КРХ действа също централно, като невротрансмитер с подтискащи апетита ефекти, предизвиквайки дори анорексия при стрес чрез инхибиране на невропептид Y (НПУ).
КОРТИЗОЛ
Стресът активира ХХН ос, което повишава нивата на ГКС с оновен представител Кортизол. Той от своя страна стимулира апетита и променя метаболизма. Предизвиква т.н. стрес- индуцирано хранене и то предимно с висококалорична храна (въглехидрати и мазнини) в опит да подтиснат емоционалните реакции на стреса. Поради тази причина и пациенти на терапия с ГКС има засилено хранене и покачване на тегло. Периферната секреция на кортизол води до повишено отделяне на лептин от мастните клетки, което би трябвало да подтисне апетита и това може би се наблюдава за кратко при остър стрес. При хронично подлагане на стрес обаче започва да се натрупва централното действие на кортизола в мозъка, където чрез НПУ се наблюдава обратният ефект- увеличен НПУ, намален Лептин,стимулиране на хранителният прием. ГКС водят и до развитие на лептинова резистентност.
Отделно то това ГКС стимулират секрецията на инсулин, което заедно с увеличеният прием на храна, увеличава вероятността постъпилата с храната енергия да се складира като мазнина , особено висцерално(около коремните органи). ГКС могат да доведат и до инсулинова резистентност.

ОПИОИДИ И ЕНДОКАНАБИНОИДИ

Опиоидната система е част от ащитните механизми за борба със стреса. При активиране на ХХН ос се стимулира отделянето на опиоиди, които намаляват съответно активността на тази ос. Стимулират обаче и приема на по-високо енергийни храни, като тези храни от своя страна също увеличават секрецията на опиоиди. По този начин храненето се явява начин за подтискане на ХХН ос при стрес. Ако стресът е хроничен и храненето е постигнало ефектно „справяне“ с него, човек може да се пристрасти към лекуването на стерс с високо енергийни въглехидратни и/или мазни храни. Тези храни активират мозъчната ситема за възнаграждение с участието на ендокабиноиди, допамин и опиоиди, което във времето може да доведе до непреодолимо желание за прием на такива храни.
ЛЕПТИН
Лептинът подтиска продукцията на КРХ и секрецията на ГКС от надбъбрека, като така намалява активността на ХХН ос и стреса. Намалява нивата на ендокабиноидите в хипоталамуса. Докато ендокабимоидите и ГКС стимулират апетита, лептинът го подтиска. При хроничен стрес, при различните хора има различни нива на лептин, като това не зависи от степента на затлъстяване.
ГРЕЛИН
Грелинът се увеличава в паралел с ГКС при остър и хроничен стрес, както и в периоди на намален енергиен прием. Увеличен при хроничен стрес, грелинът се задържа висок поне 30 след края на стреса. Увеличението му активира ХХН ос, съответно продукцията на ГКС и НПУ, което е последвано от увеличен хранителен прием и телесно тегло.

АДИПОНЕКТИН

Хормон, отделен от мастните клетки , който намалява при хроничен стрес и депресивни състояния. Това естествено осъщо оказва влияние върху апетита и и метаболизма по време на стрес.
Ниските стойности на адипонектина се свързват с повишаване на инсулиновата резистентност, съответно с развитие на метаболитен синдром и затлъстяване.